School

алегория – запечатване на абстрактни, умозрителни идеи в конкретни, предметни образи

Пример: Скелет с коса в ръцете е алегория на смъртта; Лисицата в басните е алегория на хитростта и лукавството.

алитерация – наслагване на един и същ съгласен звук или група съгласни звукове

Пример:

„рани разяждат ранени сърца“

„гарванът грачи грозно, зловещо...“

алюзия – загатване за събитие, творба, герой или митологичен образ, за които се предполага, че са добре известни на читателя

Пример:

"...там цъфти Ханаан От Правдата обетован ..."(„Септември“ Гео Милев)

"Нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак..."(Иван Вазов „Опълченците на Шипка)

анафора – повторение в началото на два или повече последователни реда

Пример:

„нека ни отрича историята, века нека е трагично името ни..." (Ив. Вазов „Опълченците на Шипка“)

анжамбман – пренасяне на дума или част от изречение от предходен стих в следващия, при което се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението

"Немигнал, ставай: ей месец още насред небето, дълбока нощ е ..." („На нивата“ П.К.Яворов)

антитеза – противопоставяне на два противоположни предмета, образа, характеристики, мотиви и други

Пример:

„През деня неуморно изграждам през нощта без пощада руша“ (Димчо Дебелянов „Черна песен“)

апосиопеза – недоизказване на част от изречението или недовършване на мисълта под влияние на силни чувства, което се изразява с многоточие

Пример:

„Но... млъкни сърце!“ ( Христо Ботев „Хаджи Димитър“)

асонанс – наслагване на даден гласен звук или група гласни звукове

Пример:

„настане вечер – месец изгрее“ (Хр. Ботев „Хаджи Димитър“)

градация – натрупване в последователен ред на изразни средства с цел засилване (възходяща градация) или отслабване на чувството (низходяща градация)

Пример:

„една, че две, че три усилни и паметни години...“ (П.К Яворов „Градушка“)

„А тиранинът върлува (…) коли, беси, бие, псува“ (Хр. Ботев „В механата“)

гротеска – художествен похват, чрез който хора и предмети са изобразени в деформиран, карикатурен, преувеличено комичен вид

експозиция – компонент на сюжета: изобразяването на живота на персонажите в периода, който непосредствено предшества завръзката и разгръщането на конфликтите. Различава се от предисторията, в която се съобщават факти от биографията на персонажа и се разказва за миналото му. В експозицията обикновено се представя това, което пряко ще определи следхождащите събития и действия.

елипса – изпускане на дума или част от израз, подразбиращи се по логически път. Обикновено се означава с тире.

Пример:

„Народът – прост Живота – тежък, скучен“ (Н.Вапцаров „Завод“)

епиграф – кратък текст, поместен от автора пред цялото произведение или пред определена негова част. Често пъти чрез него се изразява основен мотив, идея или настроение, които се откриват в основното произведение.

епитет – художествено определение, служещо за допълнителна изразителност и изтъкване на важен, същностен белег.

Пример: мъртва тишина

епифора – повторение в края на стиховете

Пример:

„Вече листата трептят: Отминава! Вече птиците крещят: Отминава!“

етимологична фигура – обединяване в едно словосъчетание на две думи с един и същ корен

Пример:

Бог богува – нека си богува, цар царува – века ли царува?“ (П.К. Яворов „Хайдушки песни“)

инверсия – разместване на частите на изречението с цел определен стилистичен ефект.

Пример: „мъка черна“

ирония – стилистичен похват, при който нещата се изобразяват подигравателно, за да се подчертаят недостатъците на хора или недъзите на обществото чрез приписването на несъществуващи качества, които се подразбират като недостатъци. Тя се свързва с противоречието между това, което се казва, и очакванията или реалността. Ключът към нейното разбиране може да се търси в контекста или в интонацията.

композиция – строежът на произведението, обусловен от фабулата, сюжета, жанра и взаимовръзките между отделните компоненти

литота – преувеличено намаляване на известни признаци или предмети

метафора – тропа, чрез която черти на един предмет се пренасят върху друг въз основата на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите.

Пример:

„робска люлка“, „ръжда разяда глозгани кости“ (Хр.Ботев „Елегия“)

метонимия – заменяне на един предмет с друг поради вътрешна връзка между тях

Пример:

„Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал!“ (Ив.Вазов „Опълченците на Шипка“)

образен паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят два образа.

Пример:

„Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем - Ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.“ (Народна песен)

олицетворение – приписване на човешки черти на предмети, животни или на природни явления.

Пример:

„А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята... (Н. Фурнаджиев „Пролетен вятър“)

парадокс – твърдение в противоречие на здравия смисъл; находчив израз като извод или заключение, изграден върху противоположни мисли.

Пример:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ (Хр.Ботев „Хаджи Димитър“)

„България... нейният днешен ден е вчера и утре. („Експедиция към идния ден“ Блага Димитрова)

поанта – дума или израз, които обикновено служат за обобщение на смисъла в края на изказване или литературно произведение, с което се подчертава основната мисъл или идея.

Пример:

„и фърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст!“ (Ив.Вазов „Паисий“)

ретардация – забавяне на развитието на действието или задържане на разказа. Реализира се чрез въвеждането на допълнителни компоненти: статични описания, лирически отстъпления, вмъкване на предистория, засягаща героя и т.н.

реторичен въпрос – реторичен похват на изразяване; въпрос, който не очаква отговор, а има за цел да привлече вниманието на читателя, да предизвика определен емоционален отклик.

Пример:

„Кой не знае Чавдар войвода? Кой не е чувал за него?“ (Хр.Ботев „Хайдути“)

реторично възклицание – реторична фигура с подчертано възклицателна интонация, изразяваща силно вълнение – възторг, отчаяние, дълбок размисъл или решение, учудване.

Пример:

„Тежко, тежко! Вино дайте!“ (Хр.Ботев „В механата“)

реторично обръщение – реторическа фигура във формата на обръщение, призив, прощаване, изразяващо силно емоционално вълнение.

Пример:

„Балкани, дигайте се в небесата! Обвийте се в бури и мъгли! Ний идем ви на гости със крилата на вашите орли!“ (К.Христов „Хор“)

ретроспекция – връщане назад към миналото на героя или към предишни събития, за да се обяснят конфликти, ситуации в творбата. Тя представлява сюжетно-композиционен похват, който променя потока на времето в сюжетното развитие.

символ – условен познавателен знак за членовете на обществото; предмет, образ или действие, които служат за за условен знак на някакво абстрактно понятие, за някаква идея (например белият цвят символизира невинност); вид художествена образност, при която абстрактната идея се изобразява условно чрез конкретен образ. В Древна Гърция като symbolon определяли двете части на един и същ предмет, които трябвало да се съединят. Оттук и символът се мисли като съединяващ, като плод на съответствията между двата елемента. Символът предполага множество от значения, които той символизира, и това е една от съществените му разлики с метафората и алегорията.

синекдоха – представяне на цял образ чрез негова част

Пример:

„бащино огнище“

синтактичен паралелизъм - Художествен похват, при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза, за да се постигне ритмичност и да се поставят акценти. Чрез синтактичния паралелизъм се градират мислите и образите, привлича се вниманието на читателя, разкрива се отношението на автора към поставения проблем.

Пример:

Живот ли бе - да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? (Н.Вапцаров „История“)

хипербола – преувеличение, реторическа фигура, свързана с преувеличаване на явленията или на определени техни черти с цел постигане на определен стилистичен ефект

Пример:

„...цял век далече са от мен миражите на вчерашния ден.“ (П.Яворов „Душата ми е пуста“)